петък, 9 декември 2016 г.

Коледна бяла нуга халва с aquafaba



Коледа наближава и кулинарната блогсфера все повече се насища с нови празнични предложения. Тази година избрах, преди традиционните меденки, да споделя една рецепта  за популярно коледно лакомство в страните от Южна Европа - мека бяла нуга халва от разбит яйчен белтък с мед, плодове и ядки, в случая без яйчен белтък... С утвърдени традиции и свързвани с Рождественските празници, Nougat (Mandorlato или Torrone в Италия, Turrón в Испания) са сладкиши, които се появяват в Италия, в началото на 15 век, в Испания с първата публикувана рецепта през 16 век, и Франция, през 18-ти век, като вероятно са заимствани от Близкия изток, където били намерени рецепти в книга от Багдад през 10-ти век.
Настоящата идея е разработена в нова тенденция веган, респ. постен вариант, с използване на заместител за яйчния белтък – вода от сварен нахут /aquafaba/. В няколко поредни публикации описвам експериментите си в тази насока – вегански целувки и гъбки, постни тесто, печива и сладки,  постната майонеза, сега и бяла нуга, всички на база нахутена вода /aquafaba/ вместо яйца. За приготвянето на десерт от типа бяла нуга е необходимо да се свари захарен сироп /кристална захар, вода и глюкозен сироп/ до желаната степен на сгъстяване, която ще определи и крайния ефект на десерта – по-мек, дъвчащ или твърд. Препоръчителни температури, измерени със сладкарски термометър на сиропа съответно са: 120 ° С (248 ° F) за много мека нуга, между 130 ° С (266F) и 140 ° С (285F) за мека нуга и около 150°C (300°F) за твърда нуга; аз заложих на 130 ° С (266F), в топло и сухо помещение и без последващо шоково охлаждане. Замених ядливата оризова хартия с вафлени кори, плодовете вътре са червени боровинки и кандирани череши, а ядките шам фъстък и печен лешник. Аз заложих на пъстри коледни цветове в различни нюанси на зелено и червено, но може да се импровизира.


 Коледна бяла нуга халва с aquafaba
 /по идея от Hazelnut & Cranberry Vegan Nougat/


Продукти за съд с размери 16 х12 см.* /около 20 бонбона/
4 листа, ядлива оризова хартия или вафлени кори с големината на съда
100 гр. микс ядки /печени лешници, шам фъстък/, червени боровинки, коктейлни череши
1 ч. чаши течна глюкоза /сладкарска/
½ ч. чаша вода
1 ½ ч. чаши фина кристална захар
75 мл. aquafaba (нахутена вода)**
¼ ч.л. лимонена киселина
1 ванилия

*оригиналната рецепта е с двойно количество продукти за тава размери 23х30см. /9"x12"/
** използвам концентрирана вода от нахут/най-добре био/ с повишено белтъчно съдържание - течността от 1 консерва /400 гр./ сварен нахут, около ¾ ч.чаша е редуцирана чрез варене до получаване на ½ ч.чаша, след което леко охлажда - в случая оползотворих около 70 мл., 
а остатъкът може да се замразява и използва за други приложения.
1ч.чаша =240 мл.

Тавата се покрива с хартия за печене и се изрязват вафлени кори с размер по дъното 2 броя, поставят се и още 2 за отгоре – за по-късно.
Смесват се в тенджера се смесват захарта, водата и глюкозата и поставят на котлон със средна температура. Оставя слабо да ври до разтопяване на захарта и сгъстяване на сиропа за около 10 минути или повече. Поставя се сладкарски термометър в тенджерата /не на дъното, а в сместа!/, се увеличава топлината и без да се разбърква се оставя да заври. Не се разбърква!
Когато захарният сироп достигне 120° С (250F) се започва разбиването на нахутената вода с ¼ч.л. лимонена киселина до получаване на плътен сняг. Аз разбих на сняг aquafaba преди да започна сиропа, а когато той стана готов, отново разбърках за възстановяване на обема и плътността.  
Препоръчва се напълване на мивката с около 5 см. студена вода, в която да се постави готовият захарен сироп, като по този начин се спре допълнителното повишаване на температурата над 130 ° С  (266 ° F).
Когато захарният сироп достигне желаната температура 130 ° С  (266 ° F) за мека нуга или 150°C (300F) за твърд нуга,  тенджерата се отстранява от котлона и дъното й се поставя в студена вода за около 5 секунди. Не приложих шоково охлаждане с мисълта, че мога да допусна и една идея по-твърда от 130 ° С  (266 ° F) на консистенция нуга, но оставих за кратко да се успокои от кипенето.
Разбива се отново нахутената вода /при нея няма опасност от преразбиване/ и при ниска скорост бавно и тънка струйка се налива горещата захарна смес. След поемане на цялото количество, разбиването продължава окончателно още за около 2-3 минутки. В получената смес се добавят микса от ядки / печени лешници, шам фъстък/, червени боровинки, коктейлни череши и или други, разбърква се и излива в съда върху вафлените кори. 
Заглажда се, покрива се с другите вафлени кори, леко притиска и оставя да се охлади до стайна температура. Премества се в хладилник и изчаква до пълното стягане - няколко часа, най-добре за нощ. Изважда се и нарязва на кубчета, може да се сервират веднага или да се съхраняват в затворен съд /без да се допират/ за около седмица, по рецепта, но ще проверя годността им и за по-дълго време. Могат да се опаковат като малки бонбони.


Вече споменах, че ядките и плодовете са примерни, 
 заложих на пъстри коледни цветове в различни нюанси на зелено и червено:


В близък план, да се види мекотата в консистенцията на нугата и пъстроцветният пълнеж.



Няма да пропусна и тази година да поканя за съпричастност към една благотворителна инициатива Българската Коледa "-  
ПОДАРИ НАДЕЖДА НА ДЕТЕ В БЕДА! - SMS 1117

Опитайте…

Почитаме Света Анна, покровителка на семейството и майчинството

Днешният ден - 9 декември, православната църква чества 
Света и праведна Анна, майка на Пресвета Богородица 

На Зимна Св. Анна църквата чества нейното зачатие. Света Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.


Света Анна (означава - благодат), като майка на Пресвета Богородица, е смятана покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина.
Празникът "Анино зачатие" се пада на 9 декември по стар стил, но по нов стил е на 22 декември в най-малкия ден и най-дългата нощ в годината. Около 21 декември в северното полукълбо настъпва зимното слънцестоене - началото на астрономическата зима, когато слънцето се намира най-ниско над хоризонта и тогава е най-дългата нощ през годината. След този момент дните започват да стават по-дълги, а нощите - по-къси. В тази връзка, освен с майчинството денят се е свързвал и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте. “Зачатие” означава начало изобщо. 
Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.
Нашият народ казва “От тогава вече замирисва на Коледа”, 
 

Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!". След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм.
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
* на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители - свв. Иоаким и Анна,
* на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
* на 25 юли - денят на успението й.



Традиционната храна за деня на Св. Анна е постна - питки, варено жито и царевица, баница със зеле, праз с ориз и маслини;
  и постни сладкиши.


Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.
Днес празнуват: Анна, Ана, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Ани, Анабел, Янко, Янка


Честит празник!

сряда, 7 декември 2016 г.

Постна майонеза с нахутена вода /aquafaba/



След веганските "целувки и гъбки" с вода от сварен нахут /aquafaba/, експериментите у дома успешно продължават в различни направления – постни тесто и печива, постни сладки и бяла нуга, а сред най-сполучливите резултати се подрежда постната майонеза. В световен мащаб майонезата е една от най-популярните, функционални и отричани храни, като обикновено се сервира към сандвич, сос или салата. Правила съм с авокадо и други варианти на майонеза без млечни и яйчни продукти, но тази с аквафаба е най-близка по вкус, твърдост, консистенция и определено неразгадаема. Избрах рецепта Easy Vegan Mayonnaise (With Aquafaba), в която освен с aquafaba за по-голяма плътност, без да се отразява на вкуса, се добавят няколко нахутени зърна. Както и при технологията за приготвяне на домашна майонеза е препоръчителна употребата на пасатор за разбиване с постепенно наливане на мазнината, комбинация от олио и зехтин, но без риск от преразбъркване или прегряване на сместа. Примерно видео. Използва се горчица, с цел синапените семена не само да придадат по-пикантен вкус на майонезата, но се предполага, че спомагат и за формиране на емулсия. Лимонът, като основна съставка на класическата майонезата присъства и тук, а овкусителите са чесън, черен пипер и сол на вкус. Като за първи път я консумирахме опознавателно само с хлебчета и като заливка към картофена салата,  но логично е и нейното разширено приложение към друг тип салати -  оливие” без месо, зелева “coleslaw”, макаронена, с цвекло, с царевица  и още много подобни, които ще опитаме скоро и за някои ще прикача още снимки. А сега, ето я:



Постна майонеза с нахутена вода / aquafaba/
 по идея от Easy Vegan Mayonnaise (With Aquafaba)


Продукти за около 1 ч.чаша майонеза
 1-2 скилидки чесън, фино нарязани
 1 с. л. (15 мл) пресен сок от 1 лимон
 2 ч. л. (10 мл) дижонска горчица
 3 с. л. (45 мл) течност от 1 консерва нахут*
 12 бр. цели сварени зърна нахут
 ½  ч. чаша (120 мл) растително масло/олио
 ¼  чаша (60 мл) студено пресован зехтин
½ к.л. сол и прясно смлян черен пипер на вкус

* използвам концентрирана вода от сварен нахут /препоръчително био/ с повишено белтъчно съдържание -
течността от 1 консерва /400 гр./ сварен на нахут, около ¾ ч.чаша редуцирана чрез варене до получаване на ½ ч.чаша, след което леко охлажда; може да се замразява и използва за други приложения. В този случай при разбиването на майонезата се наложи да добавя още 1 с.л.от течността.

1 ч.чаша =240 мл.

В дълбока и тясна купа за разбиване или буркан се поставят наситнените скилидки чесън /използвах само една/, лимонов сок, нахутената вода, зрънцата нахут и с висока скорост се пасират изсветляване и получаване до гладка смес. При работещ пасатор, бавно се налива олиото, като от сместа трябва да се получи обемна, гладка, кремообразна емулсия. В този случай при разбиването на майонезата се наложи да добавя още 1 с.л.от течността. С по-бавно разбъркване се добавя на тънка струйка зехтин и последна горчицата.  По рецепта – горчицата се поставя в началото на разбиването, аз я добавих накрая; както и завършващото поемане на зехтина е ръчно, аз използвах пасатор.


Овкусява се със сол и черен пипер на вкус, прехвърля се затворен съд за съхранение в хладилник за около една седмица.


Вече споменах, че и хлебчетата са от тесто с нахутена вода, но тяхната рецепта по-късно.


И гарнирана върху картофена салата:


Опитайте…