четвъртък, 14 септември 2017 г.

Празници с есенно настроение

В очакване сме да посрещнем един от най-колоритните сезонизлатната и плодородна Есен с астрономическо начало в деня на есенното равноденствие /22/09/2016 23:01/  ...  красив празник на плодородието, равновесието и мъдростта, преплитайки  много народни обичаи и празници  


Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни /по стар стил е на 27 септември/. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.  

Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.


На този ден 14 септември (27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри

След последният ден на ваканцията следва  и 15 септември,
с познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!


И след ден,  на 17 септември,
които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.
 "Човек не може да бъде мъдър,
ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 
"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание 
В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 
Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 
 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.

 
Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:
"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 
надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".


В деня на есенното равноденствие почитаме Независимостта на България, провъзгласена с манифест на 
22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. 
в църкватаСв. Четиридесет мъченици“ в Търново.



Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!

събота, 9 септември 2017 г.

Осеновлашки манастир "Рождество Богородично"- манастир Седемте Престола



Покрай празника Рождество Богородично отново идея за тематична разходка – до един от най-интересните манастири по българските земи - Осеновлашкия, известен още като "Седемте престола". Разположен в живописната Средна Стара планина на изток от Врачанския балкан, под връх Измерец и под стара римска крепост "Калето", манастирът е сред най-древните и християнски култови сгради на територията на България. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина, много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Безспорен акцент в манастирския комплекс е уникалната църква с православно име "Рождество на Света Богородица", заради седемте параклиса на манастирската черква, като подобно пространствено оформление е без еквивалент в друг български храм. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец, а стенописите в църквата са на повече от сто години.




Предполага се, че Осеновлаския манастир е построен по време на Второто Българско Царство от двамата братя на цар Петър Делян. Самият той премества столицата на Западна България в светата обител (където по-късно почива), а брат му княз Георги (с монашеско име Гаврил) става първият игумен на манастира. Според една от легендите, по същото време от Бесарабия се преселват 7-ина боляри със семействата си, които основават 7 села около манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. А в тяхна чест, в манастирския храм са вградени 7 отделни параклиса (съответно присъстват 7 олтара). Най-ранните свидетелства за съществуването на се основават на четириевангелие с приписка от 1511г. и служебник от 1554г., като на два пъти - през 1737г. и в началото на XIXв., манастирът е ограбван и разрушаван от турците и обновяван съответно през 1770 и през 1815г. със средства на околното население.






Вече споменах, че особен интерес в манастира представлява църквата и нейната особеност в архитектурното й оформление - непосредствено срещу входа на църквата, във вътрешността, се намира централният олтар, посветен на иконата „Рождество Пресвета Богородица – Осеновска“, донесена от игумен Гаврил от Атон през XI век. В четирите ъгъла на централния олтар и отделени от него с вътрешни стени, кръстообразно се разполагат 4-те главни олтара, посветени съответно на 7-те братя Макавееви, на Св. първомъченик и архидякон Стефан, на Свети Седмочисленици и на братята Козма и Дамян (чиито мощи са положени в централния олтар). Вляво от входа се намира шестият олтар, в чест на архангел Гаврил, а вдясно – седмият, посветен на Свето Благовещение. Последните 2 са особено изолирани и до тях се стига през малки входове на 2 параклиса.




Църковната живопис е на повече от сто години и е направена от представители на Самоковската школа, а в библиотеката се съхраняват много стари богослужебни книги на църковнославянски език. Между тях е и „12-те минея“, подарена от руската императрица Екатерина ІІ Велика. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори, като сред тях се откроява голямата многофигурна икона "Страшният съд”. Едно от най-интересните произведения на майсторите е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815г., съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени. Разнообразието на произведения на изобразителното изкуство говори, че в манастира "Седемте престола" са канени майстори от различни краища на страната, за да украсят неговия храм, а днес интересните сгради на манастира са реставрирани, възпроизвеждайки неговия възрожденски облик


През 1892 г. манастирът е посетен и от Иван Вазов, който пише в него баладата „Клепалото бие“. Цялата околност на Искърското дефиле била любима на Вазов и често отсядал в манастира. „Клепалото бие” е посветена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария.


Манастирското клепало било изковано през 1799 г., а желязото за неговата изработка е взето от вратите на крепостта "Калето". Това станало по идея на Св. Софроний Врачански. Той прекарал скрит тук 14 дни заедно със спътниците си от монашескато братство на близкия Черепишки манастир, гонени от черкези.


Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис на  Змей Горянин /Светлозар Димитров/ – известен български детски писател (1905-1958г.).
“Змей Горянин 1905–1958
Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953

3мей Горянин


Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.





Съвременният облик на манастира и оформен през 1970г, намира се на около 41 км от град Своге и на около 83 км от София.


От няколко години местните жители успешно и интензивно развиват екотуризма, и на няколко километра е устроена екзотична ферма за щрауси с обособен мини – зоопарк.



 
:)

петък, 8 септември 2017 г.

Празнуваме Рождество на Пресвета Богородица

Днес празнуваме един  от най-големите празници на Православната църква и 
един от трите най-големи БОГОРОДИЧНИ ПРАЗНИЦИ

На този ден, /8 септември/ наричан Малка Богородица
жените измолват помощта на Богородица  
за раждането и отглеждането на децата си, в беда или тежка работа.


"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, 
защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, 
Който развърза клетвата, даде благословение и, 
като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."
Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Денят на нейното раждане - празникът Малка Богородица, е особено тачен предимно от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.
 
 А на следващия ден, 9 -ти се почитат нейните родители 
Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, те величаем.




През последните няколко години, в тези празнични дни, 
на 7-ми,  се нарежда и
едно много щастливо събитие за нашето семейство - 
рожденият ден на вече 5 -годишния Александър :)
 


Да почетем Богородица и да я помолим,
да чува молитвите ни,
да пази и закриля децата ни, които

 да растат здрави и силни, усмихнати и безгрижно  щастливи!

  

сряда, 16 август 2017 г.

Черепишки манастир "Успение Богородично”



След светлия празник Голяма Богородица, идея за тематична разходка към живописния Черепишки манастир "Успение Богородично", един от най-старите в България, красиво разположен в Искърското дефиле на брега на река Искър в северните склонове в Стара планина в близост до с. Лютиброд. През 1897г. след посещението си в него Алеко Константинов го описва в своя пътепис “В Българска Швейцария” така :

 „А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада;(…)”.



Черепишки манастир "Успение Богородично” има богата история и е бил крепост на българщината, заради което неколкократно е бил опожаряван. Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района и че той е бил разрушен по време на битката.


Възстановен в началото на 17в., през Възраждането в манастира се развива богата книжовност и се утвърждава като културен и просветен център. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангели, и постепенно се разраства. От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Повечето постройки са построени в първата половина на 19в. по времето на игумена Йосиф.






Любимо място на Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка", а през 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария". Знаменитият географ, пътешественик и художник Феликс Каниц също бил пленен от красотата на Стара планина край гара Черепиш, която описва в трудове и изрисува в гравюри.


В днешно време Черепишкият манастир е действащ и обитаван от монаси. Макар преустройван и обновяван многократно е запазил старинния си облик. Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф, сред тях е църквата „Св. Георги” запазила първоначалната си архитектура от XVII век. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 година.





 В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888г. от врачанския владика Константин.




Природата около Черепишкия манастир е впечатляваща, над самия манастир се намират Черепишките скали, а под манастира тихо тече Искър, като много от сградите в манастирския комплекс са надвиснали над нея, като така навяват спомени за отминали времена и живота тогава. Самият комплекс не е голям, но красивата природа около него, със спокойствие и  зареждаща енергия, старинната архитектура правят това място предпочитано за посещение от много хора.




Храмов празник на Черепишкия манастир се чества на 15 август,  деня на Успението на Света Богородица заради което към манастира се стичат много вярващи. Тази година, на 17 юни, събота, Симеон Сакскобургготски /повод 80-тия рожден ден/ и придружаващи го особи, достигнаха с парен локомотив и посетиха и  споделиха очарованието на манастира и околността на Черепишката св. Обител.




Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Наблизо е и друга светиня Манастир"7-те престола", но за него следващ път.

Опитайте...